Оригинален текст
Виж, няма. Нищо няма.
Няма я любовта голяма.
По нищо не личи,
че били сме заедно аз и ти.
Не си говорим, не се виждаме.
В мислите брутално се обиждаме.
Мда… Няма к’во да направим
освен един друг да се забравим.
Но как да стане това? Как?
Не спирам да те искам пак и пак.
Не ти го казвам, защото ти
ще разбиеш пак сърцето ми.
Всичко в себе си пазя аз.
Не минава нито час,
в който да не мисля за тебе,
колко сладко се държеше с мене.
Сега ти звъня, ти ми затваряш.
Чупиш телефона и побесняваш.
И двамата се искаме, признай.
Тая нашата любов няма край.
Ех, тоя инат. Ех, т’ва его.
Ако продължим да слушаме него,
това значи със теб
да нямаме нито един щастлив момент.
Стига вече. Престани!
Ела при мен и ми кажи,
колко ме обичаш…,
че без мен не можеш да дишаш.
