LEAVE

[БОРО ПЪРВИ]
Стила ми е да си сменям стила.
Сутрин си мия врата, 'щото имам очи на тила.
Някви дет' не правят нищо ми казват как да творя.
С лайната дет' ме целят, лехата си торя.
С авери в ресторант - т'ва е семейна вечеря.
Роден на морското равнище - от малък се катеря.
Не съм победил, само взех game-а.
Ако живота е игра - тука щях да save-на.
Специалисти говорят - "Ако бях..., бих..."
Аз дет' си мълча, най-много като тях бих.
От дълбкото завръщам се кат' Пешото.
Обичам провалите, от тях поне научих нещо.
Вкаран в странни филми - добре дошъл в отбора.
Ако умра на 70 ще е 2062.
Бия си шамари - няма време за лежане.
Боря се за хляба си, кат' беден парижанин.
Т'ва е клинника ЮС - песни дет' лекуват,
направени от хора, дето често боледуват.
От 21 красив спомен ни остана,
Всички сме във еднаква драма.

[MADMATIC]
Всичко ли сме си признали?
Суша е до теб, като Калахари
Сърцето ти е лед, мършо - пия го плумари.
И щом филма ме удари, в твоя чест съм мата хари.
Знай, че истината пари като разтопен метал.
И ко? За всяка трудност търсиш почетен медал?
Скучно ми се струва да преследвам някой, като цяло.
Изпращам те с "Довиждане!" последвано от "Чао!"
Хора губят се завинаги, в миналото бешаво.
Омразата от теб ехти и ми става весело.
Няма ли да питаш как съм?
Чувствам се отлично, искам да ти го натяквам.
Дано лева да бараш, дано Tesla да караш,
а не да продължаваш като балъче да се вкарваш.
Виждам колко те боли, че нямаш моето признание,
евала за всичко, без двуличното държание.
Всички пеем за страдание, честно ние сме си причина.
И с чисто съзнание правим 100 авера на двамина.
Всеки сам пред себе си рисува си картина.
А теб те няма в мойта, тъй че всеки път ще те подмина.

[ЯВКАТА ДЛГ]
Вдигаш два пръста за мир, обаче не на мене тия.
Аз стискам юмрук - това е камък, ножица, хартия.
С теб са охраните, с мен лелката от кенефа.
И съм преспокоен, щото тайно знам че тя е шефа.
Искащите слава в София да отиват.
Бронята е корава, ама копията пробиват.
ЮС-а вместо динасития става фирма.
С 300 офиса от Искърското Дефиле до Бирма.
Ня' к'о да стане, мой.
"Яжо, спри де"
Римите ви са плоски, а моите са 3D.
По ничий образ и подобие,
рапа не ми е занаят, брат, хоби е.
Мислех, че телефона ми се подслушва,
пуснах го в кенефа, ся търся някой да го отпушва.
Като станем папардаци, ще нощуваме в бардаци,
с настръхнали мустаци и увиснали ташаци.
Тека е 3 минутен, заговорът е барутен,
ала не парламента, а задника ти ще бъде струтен.
Без недостатък още от както бях зачатък,
Ще съм кратък - много кинти, кучки и така нататък