Гарван

От малък ми казват - „момко внимавай в картинката,
не чупи бримката, не се плези в снимката,
не забравяй да използваш trinket-а“
Но прегрях и настана дефект, към цигари развих и
плацебо ефект, съдба нарисувах си като архитект,
останах без нюх като жив риномет.
„Учи се, труди се, в доброто вречи се,
на теб да е гадно, за други мъчи се,
бори се, твори, все на някой ще мине
през мозъка твоите окови да срине.
Да минат години, да минат декади,
ще стрелят с куршуми, стрели и снаряди,
не можеш да бягаш, не можеш се скриеш,
остава да пушиш, да плачеш да пиеш“.
Да ама следва и другата фаза,
да псуваш света си изпълнен с омраза
„Какво е това – ти цинизъм ли каза?!“
Казах го да имам сърдечна проказа.
Приятел – предател, любов – надценена,
калашник в багажник и тъмната сцена,
заметнах моралите – ангел изстена,
да стана злодей май е чистата схема.
Странно е как, че за да оцеляваш,
да трябва да трепеш, крадеш и продаваш,
иначе си нищо, на кой ли му пука,
в казана те вижда като част от боклука.
Вземи се в ръце и не гледай критерия,
ножа забий му го в главна артерия,
всички сме равни, все кръв и материя,
разделят ни само пари и мизерия.
Пътя е мрачен, но ние продължаваме,
такваз е цената за да преживяваме,
трупове падат, а ние се прераждаме,
орляк черни птици сме, слънце обграждаме.
Така ще започне процесът възмезден,
нека светлината вовеки изчезне,
ще рухнат държави, ще мрат и крале,
пречупва се всичко под нашите криле.
Летим на високо, а долу царуваме,
с плът от врага ни ние гордо пируваме,
писна ни вече на тях да робуваме,
наш е редът сега да ги бичуваме.
Глухи за вопли, не чуваме плач
във въздуха носи се грозния грач,
реем се мощно във вечния здрач,
владетел превърнахме в гробокопач.
Прокудени бяхме, но вече не сме,
светът как трепери под нашите нозе,
герои изпратихме във вечната дрямка,
Земята покрихме със нашата сянка.
Братя, сестри, вие не сте орли,
орлите са слаби и бягат встрани.
ГАРВАНИ! ГАРВАНИ черни сме ние,
никой не може смъртта да убие...