Гледай видеото
Оригинален текст
Той беше обикновено момче от обикновен квартал.
Приятели - цял живот за тях бе мечтал.
Но нямаше нищо. Точно за това го мразеха,
презираха го, егото му мачкаха и газеха.
Но бе добър в училище, имаше и талант.
Личеше си, че бе роден музикант.
За да си купи китара пестеше цяла година.
Времето течеше бързо, но за него бавно мина.
Години минаха, завърши, всеки ден тренираше.
Само в музиката приятел намираше.
И все още за всички беше неразбран,
беше истински различен, затова беше сам.
Все още мечтаеше, но вече имаше много повече мечти.
Съзнанието му бе свободно, не познаваше лимити.
Отиде си млад, някъде в нищото заровен
и след себе си остави само блед спомен.
Когато нямаш нищо, те те оставят съвсем сам!
Когато си различен, често оставаш неразбран,
но когато имаш всичко, имаш много пари,
изведнъж всички се оказват твои приятели! (х2)
Той беше син на милионер, живеещ в луксозен квартал.
Имаше всичко, за което някой някога бе мечтал.
Имаше много приятели, но какво от това?
След като всички бяха готови да му забият ножа в гърба.
Имаше пари и слава, изглежда само т'ва му трябва.
Рядко имаше момиче, сърцето му да грабва.
Не обръщаше внимание на обикновените хора.
Само парите държаха го далеч от затвора.
Мислеше се за всемогъщ, център на Вселената.
Мислеше си, че може да управлява и системата.
Не беше талантлив, употребяваше наркотици.
Беше идол за много, икона за стотици.
Заблуждаваше се, че живота е просто игра,
че всичко може да има, щом има и пара.
Умря млад, от манията си бе заровен
и избледня бързо, оставения след него спомен.
Когато нямаш нищо, те те оставят съвсем сам!
Когато си различен, често оставаш неразбран,
но когато имаш всичко, имаш много пари,
изведнъж всички се оказват твои приятели! (х2)
