Изгубен

Оглеждам се наоколо, търсейки път.
Тръгвам по стъпки, не знаейки къде ще ме отведат.
Нищо не е сигурно, не знам на къде отивам.
Чудя се да спра или да продължа да опитвам.
Знам, няма да спра, докато целта си не намеря.
В живота стъпалата едно по едно ще катеря.
Няма да спра дори и пред големия знак "СТОП"!
Себе си ще бъда, никога няма да бъда роб!
Забравям всичко. Напускам си тялото.
Виждам друг е човека пред огледалото.
Губя контрола от кормилото на живота.
Единствената ми подкрепа е музиката в тази нота.
Никой не може да ми каже по кой път да поема.
Дълбоко вдишвам и решения на момента вземам.
Всичко на момента решавам, нямам време да се бавя!
Тя е едничката, която никога няма да оставя!

В огледалото виждам най-големия си враг!
Изгубен в миналото, настояще - потънало в мрак.
Пак обръщам се назад, няма никой до мен.
Изгубен сред лъжите, чувствам се изморен. (х2)

Тичах без цел и посока, изгубил пътя в живота.
Намиращ смисъла само в грешната нота,
намиращ себе си само в думите върху листа.
Изгубен ли е? Десетки мисли върху празна писта.
Изгубен в настоящето, изгубен сред спомени,
надежди и чувства дълбоко в душата затворени.
Заровени приятелства, сърца от камък.
Изгубен в тъмнината, угаснал горящия в сърцето пламък.
Затънал до шия в помия и други лъжи.
Изгубен в свят, където истината не важи,
където сълзи имаше повече от усмивки.
Хора, изгнили отвътре, но в лъскави обвивки.
Изгубен в свят, където всички го мачкат,
където кланят се на идол от тлъстата пачка.
На крачка от успеха, успяха, всичко му отнеха.
Само в усмивката й успя да открие утеха.

В огледалото виждам най-големия си враг!
Изгубен в миналото, настояще - потънало в мрак.
Пак обръщам се назад, няма никой до мен.
Изгубен сред лъжите, чувствам се изморен. (х2)

Изгубен в уверените си спомени, стени от грешки.
Изгубен на дъното на море от сълзи човешки.
Изгубил разсъдъка си, изгубил ума си,
потънал в размисли, потънал и в срама си.
В огледалото вече виждам друг човек.
Болен съм от музиката и няма лек.
Пак обръщам се назад, няма никой до мен.
Изгубен в лъжите, чувствам се изморен.

Целият изтръпвам, спирам да дишам.
Единствената ми утеха са думите, които пиша.
Кошмар ли е или още съм буден?
По преки пътеки, мисля че съм изгубен.
Пътят, по който тръгнах ме промени.
На едните нося радост, а на другите беди.
Всеки получава т'ва, което заслужава.
Вървя, може да ме боли, но не се предавам.

Дори да изгубиш посоката, никога не спирай!
Посоките към мечтите и целите ти са много,
просто не губи вяра и надежда.
В края на пътя ще бъдеш възнаграден за търпението си!

В огледалото виждам най-големия си враг!
Изгубен в миналото, настояще - потънало в мрак.
Пак обръщам се назад, няма никой до мен.
Изгубен сред лъжите, чувствам се изморен. (х2)

*На две места не успях да чуя думите и стигнах до някакви
изводи с логика, така че може да има грешки.*