Краят на дните

Can you hear me?
Talking in my mind.
I can fell you.

Every time when I close my eyes
I see your face.

Всеки пък, в който затварям очите
виждам как идва краят на дните.
Усещам горчивия вкус на сълзите.
Помня деня, в който убих те.
Животни убивах, дървета изсичах,
петрола разливах, лъжи все изричах.
Бедни умират от глад, не ми пука.
Не ме фаща яд, че ровят в боклука.
Милиарди натрупах и все не ми стигат.
Милиони изтупах и пак не ме дигат.
Трябват ми роби с малки заплати.
Жалки микроби и куп бюрократи.
Ще правя каквото ме кефи,
гори ще превръщам в кенефи.
Жена ми с диамантите кървави.
В глобализация балъците, гърбя ги.
Малки компании приватизирам,
взимам им всичко и после вазирам.
За мене работите всички пагони.
Поръчвам си всеки ден нови закони.
Да страдате е моето щастие.
Антихриста вирее в безвластие.
На дявола вече слуга съм,
в огледалото виждам, че аз съм...

[Припев]
Every time when I close my eyes
I see your face. (х2)

Не захапвай лъжите клонни
както на въдицата хванат костур.
Умът ти трябва да е силата, брат ми
както за Coeur De Excalibur
и не вярвай на медийни факти, не.
Животът ти не е продукт, не.
Не робувай за кредит на банки.
Т'ва, което имаш не те прави друг.
Боли когато видя как нацията
за работна ръка става рудник,
а ръка на една корпорация
бяло, зелено, червено реди в кубче рубик.
Отвори очи широко затворени.
За теб ще съм Стенли Кубрик.
Не бъди един от техните донори.
Моят глас е душевен будилник.
Можеш без да си вързан
на робското място от девет до пет.
Можеш с таланта и силата т'ва,
което искаш да движиш напред.
Можеш да бъдеш независим,
нека сърцето е твоят компас.
Можеш ти сам да напишеш
съдбата на твоето истинско Аз.
Гордост - храната на егото,
т'ва ти предлага светът сам.
Ловкост е нужно в съзнанието
за да живееш живота си.
Рамо до рамо с проблемите
най-добрите учители винаги,
но не слагай вериги на схемите щото
са стъпили върху истини.

[Припев] (x2)