В устата на лудостта

Беше свито хлапе,слаб и недодялан!
От малък свикна да бъде обвиняван!
Пияната му майка всяка вечер крещяла,
че бил провалил живота й!
Щом на света се появил!
Сякаш бе негово престъпление,
нейното младежко прегрешение!
Болката му стана ежедневие!
Рядко можеш да видиш ден в който посинен не е!
Навън не беше много по-различно!
Смачканото его бързо стана очевидно!
А децата могат да бъдат жестоки!
Той свикна с вкуса на кръвта в кварталните локви!
В гимназията мълчанието му бе принцип,
дори да знае отговор на изпит!
Тихите му мисли го теглеха към тресавище!
Изблик на присмех в някой го ужасяваше!
Толкова болка той събра,
трупаше я в себе си там,далеч от света!
Мина в режима защитен,
когато си безмълвен,няма как да си отхвърлен!
А толкова болка той събра,
трупаше я в себе си там далеч от света!
Статичен така е най-сигурно!
Особено,когато нараняван си в миналото!
Сега е на 27,живее живот от страховете си обсебен!
Шофьор на камион,кара стоки из страната!
Идеална среда в която цъфти самотата!
Започна всичко с фантазии за живот втори!
Съзнанието му пусна към света дебели щори!
Затвори се в главата си,съчини истории,
в които той влизаше,в роли на главни герои!
Измисли майката,която го обича!
Щастливо дете беше приятел с всички!
Създаде образ на мечтано момиче!
Повярва,че гимназия е завършил с отличен!
Пътувал умесен,между двата свята поставен!
Нестабилен,метален на апарат безтипуларен!
А човека от фантазията му стана култ!
Герои в дневниците на един луд!
Сега живее живота си между реалност и илюзия!
Доста по-рядко избира първата!
Убеден,че можело да бъде по-различно,
съзнанието му дало живот на втора личност!
Живее живота си между реалност и илюзия!
Доста по-рядко избира първата!
Убеден е,че при всяка възможност трябва да действа!
Станал героя който в мозъка му шества!
Някъде по-пътя качва момиче на стоп!
Гласът в главата му казва сега си на ход!
Тя вижда очите му в огледалото тогава,
той я гледал особено!
Вижда майка си,но по-млада!
Посяга да я докосне,тя започва да пищи,
той губи контрол повече!
Гласът му казва
"Тя ти се подиграва,мисли те за слаб!
Покажи й кой командва!"
Чува смеха на момичетата в училище
и дланта му почва да стяга около шията й!
Видя децата от детството му призраци!
Сега съм по-силен казва повярвал на измислици!
Тя се бореше тва беше шанса единствен!
Той бе повярвал в живота си измислен!
С последни сили тя кормилото ритна,
камиона счупи мантинелата и в пропастта политна!

Припев
В утрешните вестници пише
"В катастрофа загинаха млад шофьор и момиче"
Никой даже и не подозирал,че той В УСТАТА НА ЛУДОСТТА се е намирал!
В утрешните вестници пише
"В катастрофа загинаха млад шофьор и момиче"
Всички които го познаваха,прочетоха,но бяха забравили как към него се отнесоха?!