Срещата

Една нощ..
Копеле няа повярваш кво ми се случи.. ей такова
Даже аз не вярвам в момента...
Но беше факт

Светещият нощен диск ми шепнеше за тайните
Спусках се надолу между сградите, крайните
Часовете бяха малките, огледалните
Крачех между хилядите сънища на спящите
Пред мен застана той с гримаса крива от лукавство
По име назова ме и предложи братство
Дъното бях стигнал на житейската парабола
Тази нощ среща ми беше направил Дявола
Сам видях очите му изгаряха
Грабеха, мамеха, приканваха, лъскаеха
галеха достойнството на странника
Даряваха живот на илюзиите на измамника
Знам, съмнение във себе си криеш,
Отвътре гниеш, със сълзите си лицето на лъжата миеш
знам, вратът на всеки можеш да извиеш,
ако тва означава с мечтите да се сдобиеш

Тва ми каза той и ми подаде ръка
със лекота ме водеше към гибелта
Със думите така добре бе боравил
Че бях забравил срещу себе си се бях изправил

Крачка напред направи сянката безизразна
повече отколкото си мислих беше истинска
Студена, пропита от полъха сатанински
Издаваше се само по очите си змийски
Не демонично въплъщение от тъмно съсловие
Стоях срещу моя собствен образ и подобие
От подсъзнателните тайни, тъмни коридори пред мен
С усмивка той за душата заговори
Отвори врата между времето и пространството
Събори съвестта чрез на егото пиянството
Декори извади и украси своя театър
После прати ме да гоня самовлюбения вятър
Не беше дошъл да подпише с мен измамен договор
Това беше част от мен дошла да ми даде отговор

Само едно разбрах във живота постепенно
Нищо временно на този свят не е ценно
И няма как сърцето ти да е бедно
Щом господар не може да е нищо тленно
В диалог със себе си бях в този момент сакрален
А луната осветяваше образ огледален
Идеален безгрешен и пригоден за заблуда
Но във разговор със дявола успях да се събудя

(x2) *Отговор* тва му казах аз, не му подадох ръка
Знаех че ме води той към гибелта
Към мен въпроси хиляди бе отправил
Не съм забравил срещу себе си се бях изправил