Гледай видеото
Оригинален текст
Те бяха заедно от края на гимназията
тя още помни деня, в който замина.
Сега са заедно, но само в фантазията й
превърта лентата на минали години.
Завършиха училище, той започна бачкане,
всичко беше друго в парка на свечеряване.
Мечтаеха заедно да стигнат до остаряване,
правеха планове, но светът играе зарове.
Тя започна висше,
висша в института
вече пише в дебелите книги
и в живота дебюта,
а той е още в своята градска каюта,
помощник в денонощно не капитан на юнга.
В общото им бъдеще той даваше силите си
без обаче да знае за писмото от чичо й,
който има кеш и предлага да помага
като плаща 5 години обучение в Канада.
Тя дълго плака в ръцете му треперещи,
но колко струва диплома в държавата на пеевски,
за българите краят е решен
на летището му каза, "ще те срещна някой ден".
Той има семейство, син и жена,
живеят тежко в малък град на бедна община
той е строител
и може да вдигне всичко от нищо,
но 9 месеца без работа са си убийство.
Тогава братовчед му се обажда
и казва, че с испанците тук добре се погаждат,
трябва бачкане и не, че е лесно но,
плаща се често и най-важното в евро.
Осигоровки, застраховки всичко на ум
и подписваш само че за 2 години минимум,
после може и семейство да изтеглиш
няма да сте българи, но няма и да сте бедни.
До тогава праща кинти редовно
да искарат някак си между станишев и бойко,
а за българите краят е решен
на сина си каза, "чакам те при мен някой ден".
Сестра ми е зад граница, вече години,
Швейцария и Франция са и родини.
Остана там ожени се явно е щастлива,
боли ме, че детето и ще носли френско име.
Обичам я помага ми най-вече с парите
и мразя, че, когато тя казва ми замени ме.
Единствено ината ми все още тук държи ме,
за българите краят е решен, но не за мен.
