Влез Регистрация

Скрий

Забравена парола

Забравена парола? Въведи твоят e-mail адрес и ще ти изпратим link, с който да създадеш нова парола.

Назад

Затвори

Гледай видеото

Адреса на видеото във Youtube, Vbox7 или Vimeo

Upside Down Right Side Up Read now

Оригинален текст

(Куплет 1)
Изкачвах стръмна пътека, бездна бездънна беснееше долу.
Без дъх нощем зъзнех, щом съмне, забързвах нагоре.
С въже, изтъкано от изкупление ново
достигнах върха: на него здание огромно.
С последни сили отворих тежката порта,
вбесен висях - моята сянка стои на трона.
В яда си замахнах с меча, но тя имаше броня.
Стори ми се далече - аз тръгнах да я гоня.
По коридора тичах, дращех и хапех стените.
Лава бях и се стичах, вкаменявах сълзите.
Една след друга обикалях из стаите скрити,
след мен пусках трохите на писъците тихи.
Накрая стигнах до стаята огледална,
а там в отражението бе моята сянка.
Удар с меча ми я направи на части стотици,
летящи стъклата превърнаха се в хищни птици.
Заслепен от перата им паднах на колене.
Можех всичко да върна, ако бях казал:
"Не!"

(Припев)
Егото заблуждава,
гняв очи замъглява,
на колене поставя,
ако не кажеш...
Суета управлява,
а тя е само сянка,
кара те да забравяш
кой си всъщност...

(Куплет 2)
Слизах по склона на стръмна пътека, бездна с усмивка отдолу
гледаше утехата в очите ми след този поход.
Нощем палех си огън, денем слънце в поглед носех.
Един ден спрях и отворих до себе си писмото.
Пишех за тъмни стаи, гневът заблуда дал ми,
силен вик, той бил граден, мислите ми - лешояди.
И разума ми къс по къс напълно изкълвали.
Накарал съм ги да бягат с бойните барабани.
На себе си пишех: "Не ги връщай обратно,
защото ще пострадаме и аз, и ти безвъзвратно!
Сега четеш това и забравил си явно
как от гняв ослепя, забравил си кое е най-важно!"
Отлитат тихо хищни птици във твойто небе,
когато спреш за малко и кажеш просто:
"Не!"

рап
Зареди коментарите

Още текстове от Атила