Влез Регистрация

Скрий

Забравена парола

Забравена парола? Въведи твоят e-mail адрес и ще ти изпратим link, с който да създадеш нова парола.

Назад

Затвори
Атила

Атила

Буря

Гледай видеото

Адреса на видеото във Youtube, Vbox7 или Vimeo

Upside Down Right Side Up Read now

Оригинален текст

Връщам се в умът си и пак, търся отговор мога ли в бурята сам да вляза,
сякъш съм попаднал в капан вятър и порой, небето се сгрумолясва.
Връщам се в умът си и знам, идва тежка нощ виждам слънцето как залязва,
сякъш съм попаднал в капан, нека бурята всеки мой страх отнася.

Облак надвисна над мене и сянка отгоре ми хвърли,
тя пое ме в обятия ледени сякъш изпила кръвта ми,
толкова пъти, водопади студена пот мръсни,
тичат по тялото тръни,
увиват ме, взимат ме, хвърлят ме в реките на спомени мътни,
тогава се будя, бурята на прага ми чака мълчаливо,
не е сън, тя е вън, дошла е за мен и стой търпеливо,
ако изляза, тя ще ме погълне,
ако остана, нищо няма да се сбъдне,
умът ми ще рухне, утре,
не ми остана много в него да съм вътре,
отварям вратата за сенките мрачни, черни ездачи,
влача се, дъждовните капки къмшици в лицето безбродни палачи,
мразя се, когат съм слаб, вятъра на земята ме поваля,
изправям се, бавно вървя, но в кълта да потъна не се оставям,
целувка на облаци, носи светкавица виждам вече,
тази буря ме събира, вдига, убива, страха който в мене гнездеше,
раждам се, в отровата моя, бурята буди убива покоя,
жажда, утолява пороя, вече за следваща буря се моля.

Връщам се в умът си и пак, търся отговор мога ли в бурята сам да вляза,
сякъш съм попаднал в капан вятър и порой, небето се сгрумолясва.
Връщам се в умът си и знам, идва тежка нощ виждам слънцето как залязва,
сякъш съм попаднал в капан, нека бурята всеки мой страх отнася.

Плащам цената, листа е пълен, сякъш по тяло, рисувам с въглен,
метафори безплътни, зеници бездънни, редовете ми пътища стръмни,
стъпките изваяли се до целта ми,
но когато не виждаш пред себе си избор друг нямаш,
ината и волята да са твой юмрук или да бягаш,
сила е, болката в теб да отекне, нейната песен е химн,
минал си пагубна буря перфектна, излизаш непобедим,
затова по пътя си вървя с тревоги
и мойте братя станали са облаци дъждовни,
бури сезонни, с радост чакам щом се мръква,
винаги съм по-силен в ледената и прегръдка
и не млъква небето, гръмва и ето,
пътят ми пак усветен е, кал до коленете,
вятър в лицето, съмнение унищожено,
раждам се, в отровата моя,
бурята буди убива покоя,
жажда, утолявам в пороя,
вече за следваща буря се моля.

Връщам се в умът си и пак, търся отговор мога ли в бурята сам да вляза,
сякъш съм попаднал в капан вятър и порой, небето се сгрумолясва.
Връщам се в умът си и знам, идва тежка нощ виждам слънцето как залязва,
сякъш съм попаднал в капан, нека бурята всеки мой страх отнася.

рап
Зареди коментарите

Още текстове от Атила