Влез Регистрация

Скрий

Забравена парола

Забравена парола? Въведи твоят e-mail адрес и ще ти изпратим link, с който да създадеш нова парола.

Назад

Затвори
Атила

Атила

Буря

Гледай видеото

Адреса на видеото във Youtube, Vbox7 или Vimeo

My Prince Charming has a “dad bod” and is losing his hair Read now

Оригинален текст

Връщам се в умът си и пак, търся отговор мога ли в бурята сам да вляза,
сякъш съм попаднал в капан вятър и порой, небето се сгрумолясва.
Връщам се в умът си и знам, идва тежка нощ виждам слънцето как залязва,
сякъш съм попаднал в капан, нека бурята всеки мой страх отнася.

Облак надвисна над мене и сянка отгоре ми хвърли,
тя пое ме в обятия ледени сякъш изпила кръвта ми,
толкова пъти, водопади студена пот мръсни,
тичат по тялото тръни,
увиват ме, взимат ме, хвърлят ме в реките на спомени мътни,
тогава се будя, бурята на прага ми чака мълчаливо,
не е сън, тя е вън, дошла е за мен и стой търпеливо,
ако изляза, тя ще ме погълне,
ако остана, нищо няма да се сбъдне,
умът ми ще рухне, утре,
не ми остана много в него да съм вътре,
отварям вратата за сенките мрачни, черни ездачи,
влача се, дъждовните капки къмшици в лицето безбродни палачи,
мразя се, когат съм слаб, вятъра на земята ме поваля,
изправям се, бавно вървя, но в кълта да потъна не се оставям,
целувка на облаци, носи светкавица виждам вече,
тази буря ме събира, вдига, убива, страха който в мене гнездеше,
раждам се, в отровата моя, бурята буди убива покоя,
жажда, утолява пороя, вече за следваща буря се моля.

Връщам се в умът си и пак, търся отговор мога ли в бурята сам да вляза,
сякъш съм попаднал в капан вятър и порой, небето се сгрумолясва.
Връщам се в умът си и знам, идва тежка нощ виждам слънцето как залязва,
сякъш съм попаднал в капан, нека бурята всеки мой страх отнася.

Плащам цената, листа е пълен, сякъш по тяло, рисувам с въглен,
метафори безплътни, зеници бездънни, редовете ми пътища стръмни,
стъпките изваяли се до целта ми,
но когато не виждаш пред себе си избор друг нямаш,
ината и волята да са твой юмрук или да бягаш,
сила е, болката в теб да отекне, нейната песен е химн,
минал си пагубна буря перфектна, излизаш непобедим,
затова по пътя си вървя с тревоги
и мойте братя станали са облаци дъждовни,
бури сезонни, с радост чакам щом се мръква,
винаги съм по-силен в ледената и прегръдка
и не млъква небето, гръмва и ето,
пътят ми пак усветен е, кал до коленете,
вятър в лицето, съмнение унищожено,
раждам се, в отровата моя,
бурята буди убива покоя,
жажда, утолявам в пороя,
вече за следваща буря се моля.

Връщам се в умът си и пак, търся отговор мога ли в бурята сам да вляза,
сякъш съм попаднал в капан вятър и порой, небето се сгрумолясва.
Връщам се в умът си и знам, идва тежка нощ виждам слънцето как залязва,
сякъш съм попаднал в капан, нека бурята всеки мой страх отнася.

рап
Зареди коментарите

Още текстове от Атила