Гледай видеото
Оригинален текст
Веднъж едно дете се спря пред мен.
Погледна ме със поглед натъжен.
И каза - Виж почва да вали, ще ме скриеш ли?
Пресегнах се и взех го на ръце.
Отидохме във билзкото кафе.
А радостта в очите му - затопли ме.
То пийна чай и усмихна се,
прошепна - Ти имаш добро сърце.
Не ще забравя аз никога твойта добрина.
Колко малко струва да бъдеш човек
и денят на някой да направиш лек.
Колко малко струва да бъдеш човек
в този труден век.
Годините отминаха,
със мен съдбата пак се подигра.
Сега стоя на ъгъла със спомена.
Колко малко струва да бъдеш човек
и денят на някой да направиш лек.
Колко малко струва да бъдеш човек
в този труден век. /2/
Пред мен веднъж се спря млад мъж.
Познах във него аз онова дете.
Той каза - Помня те - човекът си с добро сърце.
Подай ръка, със мен ела.
В живота много ми провървя.
Но първо бе за мен твоята топлина.
Припев:.../2/