Оригинален текст
Дето и да ида, каквото и да правя там,
в главата ми е образът ти знам.
Лилаво красива, отвътре пък червива,
зовеш ме, целуваш ме със злоба.
Аз срещнах те в гората,
ти поркаше с ламята там.
Беше по-красива от зората -
с лилави очи, със стегнати гърди,
уста - малина брана след роса,
му-хо-морко моя.
О, мухоморко моя,
щом си тъй красива и добра,
защо не ме отровиш или хвърлиш в ямата.
Със тебе ми е гот,
но чувствам лична деградация.
Аз със тебе се забърках, живота си обърках,
сега на дъното съм в тинята.
От твойта билка, омайна, силна,
козовете си ляво изиграх,
му-хо-морко моя.
О, мухоморко моя,
щом си тъй красива и добра,
защо не ме отровиш или хвърлиш в ямата.
Със тебе ми е гот,
но чувствам лична деградация.