Гледай видеото
Оригинален текст
За мен остава само миг,
в който ако мога,искам пак да те прегърна,
а след мига спокойно ще се хвърля в пропастта.
В нощта,последен път поглеждам към звездите,
луната се усмихна с тъга,
отидоха си бавно тъжни дните,а спомена за теб не избледня.
Огрян от лунната тъга аз крача бавно,а стъпките ми водят към ръба.,
борбата аз загубих там безславно,от твоята съдба да те спася.
За мен остава само миг,
в който ако мога,искам пак да те прегърна,
а след мига спокойно ще се хвърля в пропастта.
До теб вървях във всяка твоя грешна стъпка,
какво ли не опитах да те спра,
в тъгата по теб изплаках си очите,
незрящ сега аз чакам на ръба.
За мен остава само миг,
в който ако мога,искам пак да те прегърна,
а след мига спокойно ще се хвърля в пропастта.
За мен остава само миг,
в който аз усмивката ти искам пак да зърна,
а след мига спокойно ще потъна в тъмнина.