Не ме харесваш

Готов съм, целия в пот съм
От дървото на омразата ви плод съм
И не можеш да ме стигнеш точно днес
Не ме харесваш, защото...

Вървя по пътя си потънал в кал и прахоляк
17 години след смъртта на 2pac
Опитвам да си втълпя, че не съм гонил грешния влак
Дори когато гръмна в лицето ми зареден патлак
И защо? Не, за да се фукам по клипове
А да чуят тези стихове във всички онези хитове
Където всеки втори не знае за к’во се бори
И така да има, sorry, ама на такива викам позьори
Не го казвам, за да ми стане песента убийствена
Просто рапа усилва ефекта на шибаната истина
Дни преди да им отворя очите ще им избода
Влизайки им във ушите, подарявайки им свобода
Интернет, телевизия взима интервю от звезда,
Докато практикувам върху бийта езда
Майната им на мечтите, чел съм я тази амбиция
Не се ли върна до минутка викайте полиция

Погледни ме, във очите ти виждам страхове
Излъжи ме, или признай, че дори не сме врагове
Въпреки това не ме харесваш нали,
Но какво ми даваш ти?
Зад гърба ми и смъртта ми говори,
Знам не съм идеален, но има кой да ми прости

Виждаш ме в много мисли и очи
На първа страница за несбъднати мечти
Като турист без собствен дом,
Който ще се чувства чужд веднага щом…

Всички се приберат по стаите,
А аз в коридора сам, спъват се в мен хазяите
Не плащам наем, защото няма на кой
Дори в моя филм не съм главният герой
Ех, ако 100 000 гледания са успех,
Защо бягам от пътя, който сам поех
Така превзех изоставеното царство
Понятието братство
Е като изгубено във ясното небе
Тъжен съм като дете
Изгубило любимата си играчка
Сълзите за всяка погрешна крачка са оправдани
Като повторения от счупени екрани

Погледни ме, във очите ти виждам страхове
Излъжи ме, или признай, че дори не сме врагове
Въпреки това не ме харесваш нали,
Но какво ми даваш ти?
Зад гърба ми и смъртта ми говори,
Знам не съм идеален, но има кой да ми прости

А затова, че се родих в България ме глобиха
Държавата и квартала по свой образец ме изградиха
Напълниха ямата с помия и ме потопиха
Докато мозъците на поколенията изгниха
Може би умряха с раждането на чалгата
Мисълта ми е мастилото, раздвижва химикалката
Не го правя, за да търся оригиналност
Аз не съм артист, аз съм шибаната реалност
Спокойствие, изостави ме като приятел в труден момент
Изгубих палката, но още съм диригент
Щеше да е шарен като Disneyland моят свят
Ако сълзите ми бяха в най- различен цвят
Все още млад, но пътеките отъпкал
По тях вървят онези, които съм забъркал
Искат да ме изгонят от квартала, в който съм от дете
Не ме харесваш ли?! Не ме ебе

Погледни ме, във очите ти виждам страхове
Излъжи ме, или признай, че дори не сме врагове
Въпреки това не ме харесваш нали,
Но какво ми даваш ти?
Зад гърба ми и смъртта ми говори,
Знам не съм идеален, но има кой да ми прости