Нека змаят

Нека знаят кой им блъска по вратите. Нека знаят кой минава им през ушите. Нека знаят (х4). Нека знаят, че този кой съм всъщност аз. Дори не усещат как минава бързо час. И на последният чин бъди първи в клас, първи в клас, първи в клас, а не вечно във първи клас.

Все едно попаднал си между двете стрелки. Времето ще те смаже, накаже въпреки. Че всеки път го убиваш мързелувайки. Всеки път се напиваш, наливаш скривайки, че този образ може би съм всъщност аз. Не виждам докато тези черти са ми компас. Как ще застана начело на този клас. Викам, а дори не чувам собствения си глас. И ако този свят е небето летим, то крилата са ни телата, но често губим ги много преди да дръпнем чертата. Ако мнението ти не съвпада с това, което ми ражда главата. Но това не ти дава право да ми нарушаваш правата. Но кучките знаят как да откъснат парченце. С почти наведена главица винаги намират местенце. И всъщност зад този прозорец и скъсаното перденце, стои мъж голям, но с душа на детенце.

Нека знаят кой им блъска по вратите. Нека знаят кой минава им през ушите. Нека знаят (х4). Нека знаят, че този кой съм всъщност аз. Дори не усещат как минава бързо час. И на последният чин бъди първи в клас, първи в клас, първи в клас, а не вечно във първи клас.

Корупция, манипулация като подправки ги ръсят. Върхове, че горчивата истина, която отдавна не търсят. Снимка с мама не събира лайкове като пред огледалото в тоалетна. Безплатно не се продава тялото на една малолетна. Искат да ги видят, да не остане нищо скришно. Мислят си, че е нещо, когато си купят живота за нищо. Звуча като мелодия свирена от осъден на смърт оркестър. За някои съм изненада като Шампионската титла на Лестър. Не вярвам, да мислиш, че вярвам, че съм безгрешен. Невинността се разтапя под градусите на греховете от които съм омешен. Взех играта под носа им, не за да им го натрия. А защото отнасяха се като с кучки с каките Анна и Мария. А когато реално знаят как да се упътят. За разлика от тия, които не ме споменават, за да не изгорят. И колкото и да се молим (молим х2) получаваме това, което заслужим, а не това, за което се борим.

Нека знаят кой им блъска по вратите. Нека знаят кой минава им през ушите. Нека знаят (х4). Нека знаят, че този кой съм всъщност аз. Дори не усещат как минава бързо час. И на последният чин бъди първи в клас, първи в клас, първи в клас, а не вечно във първи клас.

Много не ме опознаха вярвайки на истории измислени. Много ме изгубиха, нямаха сила да бъдат с мен искрени. Много си изпариха, от доверието ми взеха и го влачене. А ти съдиш ме щото виждал си само когато те плачеха. С вилица наръгах тая курва в бедрото, защото много преди да ми легне в бедрото, много преди майка и да прекали с водката и рома, а баща и за нещастие да скъса кондома. Градът моят свят изтече ли ти пипето. На една случайност знаеш няма как да и позволя да ми петни името. Те знаят кой съм, аз тях не. Лош или добър герой съм, голям смях е. Щото и в двата случая пръста няма да си мръднат. За тях е важен сеира и паничката, от която ще сръбнат.