Влез Регистрация

Скрий

Забравена парола

Забравена парола? Въведи твоят e-mail адрес и ще ти изпратим link, с който да създадеш нова парола.

Назад

Затвори
42

42

Изстинал

Гледай видеото

Адреса на видеото във Youtube, Vbox7 или Vimeo

Оригинален текст

Показвам им това, за което си затварят очите.
Говоря им за това, за което си запушват ушите.
Не, не се бъркай не пуша.
В устите на критици запушех.
Миризмата на критици надушех,
но паднах и се промуших.
Вместо кръвта ми, текат слова,
за мухлясало парче от ръждясала тава,
с което се опитват да ме нахранят,
но гладните за по-малко са кланят.
Паднали в боя как да се засрамят?
Когато страхливите дори не се бранят.
Добре съм заварил и без да ме канят,
всяко начало е предвестник на краят.
Лесно е да се изгубя в собствената си глава,
виновен съм в очите ти и как да назова,
когато знам, че никой не прощава за вината,
освен, ако не я облека в цветовете на парата.
Не ме харесват,защото за тия гадости,
едва ли не очакваш благодарности,
очакват ни само неприятности,
щом силни сме само зад маските
на собствените си слабости.
Тишината по-силна от звука,
пренеправдата боли по-силно от удар с чука.
Наречи го мисловен Джеймс сейшън
3,2,1 светлина,камера, екшън.

Защо да обувам старите маратонки,
за да разбереш колко път съм изминал?
Колко болка и обяснения още ще понесеш?
Това съм аз, но просто изстинал! /2х/

Идвам като буря в спокойната есен,
рисуват ме с думи от най-лошата песен.
Не те слушам отново съм отнесен,
сещат се за мен, когато пак съм интересен.
За много неща как да се досетите,
когато чуждо мнение вие сред приоритеите?
Кукли на хартийки с портретите,
през деня тъжни, а вечерта в чалготеките.
Текста ми е оръжие и към теб се прицелва,
ритъма зарежда, (?) флола го изтрелва.
Най-доброто МС оцеляло след цунам
се търпи все едно са взели грами.
Моите ценности в твоя свят са като нередности.
Вярвай в лъжите и пий от ментето си,
разделени само от вяра и етности.
Казваш да не се предавам след като си ме предал,
няма време да оправдавам образа,
в който си ме пресъздал.
През мелачката на злобни погледи и предрасъдаци
опитвам се да остана цял.
Наричаш грешките с чужди имена,
качен върху чужди рамена,
едни и същи различни времена,
студен човек раздава топлина.

Защо да обувам старите маратонки,
за да разбереш колко път съм изминал?
Колко болка и обяснения още ще понесеш?
Това съм аз, но просто изстинал! /2х/

рап
Зареди коментарите

Още текстове от 42