Последен път

-К'во стаа Роси?
-Мии ядосвам се на майка ми..
-На майка си що?
-Неиска да ми купи нов телефон..
-Е к'во толкова тоя не върши ли работа?
-Емии всичките ми съученички имат нови..мразя я,мразя я..
-Мразиш я заради един телефон?? ее..Искаш ли да ти разкажа
една история за едно момиче,което имаше майка и баща,но в
същото време по-добре сякаш това семейство да го е нямало..
-Кое е то?
-Ми тя вече не е между живите,но...

Тази вечер иска да остави тишината да спи,
сама под звездите просто стои.
Затваря очи,но неможе да затвори раните и боли.
Неиска,но мълчи,изгубила надежда.
Изгубила е пътя,който я отвежда.
..(там)..Където всичко забравя..отново това което долавя.
С караниците идващи от дома й,иска да избяга,
но е избягал и страха й.
Толкова е претръпнала,изгубила битката отдавна се
отдръпнала.Винаги е неразбрана-баща й я удря,
майка й е пияна..Тя е още дете,забравено от всички мечтае за
криле.С които да отлети на по-добро място,а времето лети.
Чувства,че съдбата й е предречена,чувства се толкова самотна и обречена.

Виждам очи ,но не виждам мечти..
Виждам сълзите как текат..
Виждам звездите как блестят..
Виждам те за последен път..(х2)

Звездите си отидоха тя е още тук.
Иска да живее,но живота на друг.
Тя е като черно-бяла лента без звук,
мечтае за усмивка,но до тук.
Тъжният й поглед разтапя се в сълзи,
усеща тялото си все едно пълзи.
Вижда себе си гледайки се в огледалото,
като лош спомен до днес от началото.
..(лош спомен)..Всяко вдишване усеща като болка,
като промушване,като обиколка,но не и в страната
на чудесата,поглежда към небесата(нагоре).
Може би ще се усмихва там и то с цялата лихва
може би незнам.Хвана розите,но и техните бодли,
докосна живота и сега я боли.
Как да накара раната да не кърви?
Като спре пътя на живота си по който върви.
Сложиха я да легне,затвориха капака.
Останалото свърши прелеза и влака.

Виждам очи ,но не виждам мечти..
Виждам сълзите как текат..
Виждам звездите как блестят..
Виждам те за последен път..(х3)