Гледай видеото
Оригинален текст
Плачи с мен..!
...Архивите на моя дневник...
Врее е да ги изгоря..
Дай ми клечка кибрит...малко бензин..42
Не съм това,което исках да бъда
разбити мечти или просто присъда!..
Събирам разпилените си мисли от земята!
Слагам ги в пълнителя и обратно в главата!
Кръвта попива страниците на моя дневник..
Опожарен параклис и убит свещенник!
Това оставих,след като се изповядах!
Но болката не мина още повече страдах!..
Нямам това,което исках да имам!
Чувствам как с моя свят и аз се сривам!
Очите ми се затварят бавно,и си отивам...
Последна глътка повече няма да наливам..
На масата има място,но вечерям сам..
Семейството ми отдавна се разби някъде там!
Майка ми премина през ада,тя е силна жена,
но съвсем сама в чужда страна..!
Ето пак се обръщам назад спомняйки си за
дъждовните дни на този град!
Моля те прегърни ме и плачи с мен..
Опитвам се да бъда щастлив,
но трябва да изгоря страниците на моя архив!
Хвани ме за ръката и тръгни с мен!
Сърцето ми е разбито,като юмрук забит в стъкло..
Топтящо,но стоящо в мен,като петно!..
Все едно е бледа сянка на образ,
който се изпарява..Далеч съм от мен самия,
а това ме влудява..
С лице към миналото и с гръб към бъдещето..
Страх объркан и изгубен на кръстивището!
Безсмислена битка,безсмислена загуба..
Капитан на потъващ кораб с разбита палуба..
Търся точните думи да се изразя..
Да се изправя и поредния удар да отразя!
Усещал ли си как го искаш,но времето минава..
Да направиш толкова много,но за теб не остава..
Под напрежение съм,немога да се отпусна..
Губя се в страха си малкото,което имам
да не изпусна..
Това съм аз,това е моя живот..
Време е да го хвана преди да се разбие на автопилот..
Ето пак се обръщам назад спомняйки си за
дъждовните дни на този град!
Моля те прегърни ме и плачи с мен..
Опитвам се да бъда щастлив,
но трябва да изгоря страниците на моя архив!
Хвани ме за ръката и тръгни с мен!
От новото хилядолетие измина десетилетие..
и седем лета от моето пълнолетие!
Помня книгата предсказваща ако прескоча 25
ще е амулет за моите 75!
Дядо ми спря на 65..
Останаха спомени,портрет,търся букет!
С поглед миналото все едно беше вчера
Даяна каза да завърля архивите на дневника в килера.
Но после и даяна си тръгна,
за да мине време отново да я прегърна..
Опитвам се да забравя хората,които ме натъжават..
Добро или лошо не го заслужават!
Знам какво съм дал и какво съм взел..
Продължавам да търся светлината в моя тунел..
Може би един ден всичко ще се нареди..
Но се моля още сърцето ми да тупти!!!
Ето пак се обръщам назад спомняйки си за
дъждовните дни на този град!
Моля те прегърни ме и плачи с мен..
Опитвам се да бъда щастлив,
но трябва да изгоря страниците на моя архив!
Хвани ме за ръката и тръгни с мен!