Гледай видеото
Оригинален текст
Първо виждам стъпките й...
Влажно върви , тихо прошепва
за нещо , което не чувам
красотата й силно жадувам
А тя мен ненавижда
Умът ми се клати и силно въздишам
Но не , няма смисъл да дишам
Не , няма смисъл да дишам!
Това е убийство , а не е спасение,
като малко социално дарение.
Като нокти на птица до кокъл изгнили,
като моята скица изрязана криво.
А тя мен ненавижда
Умът ми се клати , боли и въздишам
Но не , няма смисъл да дишам
Няма смисъл да дишам!