Варненска

Музиката ми е с печат от квартала,
опитай знанията Варна майка ми е дала,
така че няма как да ме излъжеш на кантара,
от далеч надушвам миризмата на помяра.
Игра на (?) , гонки на светофара,
спорове кой вади най-яката мара.
Боища и кървища за една цигара,
шибаната криза,брат до къде ни докара?!
Оставих любовта си на една стара гара
искреност имам повече в ритуална зала.
Разучен и си тръгвам от последната раздяла,
която и да е историята - поука ни е дала!
Така че сори мама, видях много драма,
сива няма, предателство, измама
и въпреки това физиономията засмяна,
знам, че всичките се пържем заедно на тигана.
И кво стана? От някой нищо не става?!
Но останете на местата, щото с мен продължава,
римите са прото-водещи към промяна,
нервите ги свих, запалих и пих от океана.
Звездите ги строших със стих и си наредих,
някой ги вдъхнових, други пък ги озлобих,
няма да съм тих и пих и така открих,
че с откровението шамари много зашлевих.
И затова се чудят дали да ме поздравят,
ако не разберат, напред да продължат.
Тъпия си остава тъп, така че млък,
всеки търси свойто място в обществения кръг.
Здрасти, аз съм лудия грък,
на 20 капиш, на 3-ти мисля това е млък,
what the fuck си викат, ма няма как,
влизам супер- мега надъхан, но с мерак.
И обличам си вокала с инструментала,
със шийта да кара да трепти цялата зала.
От Владиславово до Гала и извън Варна,
пускаме тоя джойнт да се върти като цигара.
Толкова дим,чак не виждам бара,
не виждам и потенциала, римата ти вече е стара,
палим, опъваме, издишваме пара,
усмивката голяма, това ми е чара.
И как да не бъда закачен,живеейки ден за ден,
от хорска простотия вече много изморен,
позитивно зареден,
вратът ти в тоя ритам откачен,
щом вдигате шум, значи съм одобрен!
И аз ги виждам ръцете нагоре - надолу,
искат Yorgo - ето готово,
до мен е Pavka и става сурово.
Истинско слово имаме много,
раздаваме правда наново и отново.