Гледай видеото
Оригинален текст
С музика и една трева
и една идея си тръгнах от пейката.
До кога? Питах се това,
държавата да убива своите деца.
Намирам утеха единствено в природата,
в минус ми е модата, в повече е дрогата.
Въртят си я хората, въртят си я отровата,
изпъкват в злобата, ледена епохата.
За пари децата се научиха на кофти игри,
и няма "не ми се сърди",има кой колко ми виси.
И няма как си, що си ти,
всичко блескаво прозира през моите очи.
Кви времена, брат ми дойдоха?
Безумието стърчи в тая суматоха.
Кви времена, брат ми дойдоха?
Любовта ми стана айсберг в тая ледена епоха. /х2/
Блея в нюансите на светът,
от прозорецът хубав е градът.
Седях на ръбът, мислех си за кой ли път,
самотата ме залива както вълната брегът.
Скъпи вечери, но всъщност прозрачни и няма авери,
от тия дроги нищо хубу не видях,
празни маневри, няма искрени очи,
няма с кой да се сподели и само мрак ме заобиколи,
а изрода в мене взе да се надига,
да ми казва "Стига шушумига,тва е верига!".
Писна ми да хабя нерви от безразличие,
писна ми да трябва да ги пробвам в съмнение за двуличие,
писна ми да се пазя, писна ми,че чак да мразя,
писва ми до толкова,че искам да размажа целия свят,
и да не остане нищо и да започнем отначало и на чисто.
Кви времена, брат ми дойдоха?
Безумието стърчи в тая суматоха.
Кви времена, брат ми дойдоха?
Любовта ми стана айсберг в тая ледена епоха. /х2/