Гледай видеото
Оригинален текст
Още се мъча да оправдая
кривата дума, дето ми каза.
Още се мъча, ала си зная -
всичката мъка ще е напразна.
Разумът тъкмо в нещо се хване,
чувствата минат и всичко сринат.
И си остава в мен тая рана -
несмъртоностна, но нелечима.
Плаче душата - пукната стомна.
Аз я залепям - тя знае само:
всеки трябва да знае, всеки трябва да помни -
казана дума - хвърлен камък!
всеки трябва да знае, всеки трябва да помни -
казана дума - хвърлен камък!
Още се мъча да оправдая,
кривата дума дето ми каза
Още се мъча, ала си зная
всичката мъка ще е напразна.
Плаче душата - пукната стомна.
Аз я залепям - тя знае само:
всеки трябва да знае, всеки трябва да помни -
казана дума - хвърлен камък!
всеки трябва да знае, всеки трябва да помни -
казана дума - хвърлен камък!