Гледай видеото
Оригинален текст
Аз имам улица, която
е неизвестна, но е моя,
в този град, в този град.
Минават влюбени и вятър
и стоплят те със дъх покоя
с дъх от цвят, със дъх от цвят.
Има на света
улица една –
там живееш ти,
среща ни нощта
с весели звезди,
с нас не е сама.
Тя е моя, знам,
в мрак и светлина,
стъпките ни тя
чува в своя сън
и чака деня.
Аз като своя я обикнах,
защото ти живееш в нея
с любовта, с любовта.
И всяка вечер тя ни вика
под лампите, които греят
във нощта, греят в нощта.
Има на света
улица една –
там живееш ти,
среща ни нощта
с весели звезди,
с нас не е сама.
Тя е моя, знам,
в мрак и светлина,
стъпките ни тя
чува в своя сън
и чака деня.
А в нея нищо чудно няма,
там преминават всички млади,
аз и ти, аз и ти.
И късно щом останем двама,
заспива тя със наш'та радост
и мечти, с чудни мечти.
Има на света
улица една –
там живееш ти,
среща ни нощта,
с нас не е сама.
Тя е моя, знам,
в мрак и светлина,
стъпките ни тя
чува в своя сън
и чака деня. (×2)
Текст: Димитър Ценов
Музика: Зорница Попова
