Гледай видеото
Оригинален текст
(х2)
Нещо ме дърпа пак назад,
трудно ми е да се отскубна.
Ще го преборя щом съм млад
и държа съвестта си будна.
Стоя пред календара си чешейки се по темето,
защо толкова бързо почна да минава времето.
Живота ще си изтече и няма да ме пита,
висенето пред компютъра ми убива апетита.
Моята юнашка опашка се лашка здраво,
сам се питам " Както ще измислиш пак , просташка главо?" .
Макар че днес претърпях двойно поражение,
утре се завръщам с пълно бойно снаражение.
От притеснение изкарах цяла нощ прав,
да няма някой лош гаф, другото е пош лаф.
Търпях , но вече спрях , от мислите отвлечен бях.
Рядко се чуваше моя чисто сърдечен смях.
Във всеки миг във сърцето ми се ражда вик,
но гордостта го заглушава и превръща във бъзик.
Фантазията ми е квартира и често се крия там,
и като гледам тази вече май ще се напия сам.
Философията ми е да не правя нищо насила,
живота не я приема , туковиж го набила.
Огорчен от сладникави цитати , езика ми си пати
от думи предизвикали симпатии.
Нека аз да съм този , който няма шев, няма лев,
няма кеф и вади голяма цев.
Не ми се иска да се изхранвам със труд хамалски,
израснах по улиците с имената генералски.
(х2)
Нещо ме дърпа пак назад,
трудно ми е да се отскубна.
Ще го преборя щом съм млад
и държа съвестта си будна.
От малък знам да не се бутам между шамарите,
живота не е същия от както спрях цигарите.
По принцип гледам да не говоря излишни смешки,
и се старая да не правя правописни грешки.
Съвестта ми е чиста , освободих й писта,
бил съм по - обезверен от триста нехилиста.
Имам способността на глупости да се смея,
добре че е тя , защото ще побеснея без нея.
Толкова лъжи съм чувал , че май ще развия фобия,
търся добри условия , а не само подобия.
Предпочитам да си лафя със обикновени хора,
от колкото все да споря с философи от обора.
Фолклора си казва всичко , но ние го опетнихме,
и ако Галена кихне , да се надървим бихме.
И плюс т'ва вече нямам чувства,
към откачените и атрактните изкуства.
Толкова неща , които няма как да зная,
не вярвам във съдбата ,но страдам от хитрините й,
ами ако вселената е просто една стая,
и черното във космоса всъщност са стените й.
Странно е , че можем да се взираме в без края,
и във тези вечно потъващи мрачни бездни.
И навярно истината може тежко да ни смая,
но карай дълбоките ми мисли са безполезни.
(х2)
Нещо ме дърпа пак назад,
трудно ми е да се отскубна.
Ще го преборя щом съм млад
и държа съвестта си будна.
