Гледай видеото
Оригинален текст
Бях просто дете,недокосван от пороци,
в главата ми бяха игри,девойки и уроци,
тринадесетгодишен - схемата бе идеална,
дойде и моя ред една цигарчица да пална,
жална ми майка,не знаех какво ме чака,
любовта ми към тютюна ме целуна като сврака.
Давах лев и двайсет за да вкарам дим във дроба,
при положение,че съм с един Паисий в джоба,
дроба ми бе във рани от черните катрани.
К'ви закуски в даскало бе фасчето ме храни.
На ден изпушвах повече от кутия,
от тия Victory - супер заглаждат като ютия,
ама в тая немотия падаше и много муфтене и
не след дълго вие скръндзи такива оплюхте ме !
Ама мене не ме болеше,
Яжо за цигара винаги учтиво молеше.
На колко ли от вас им беше дошло до гуша
да им казвам:Знайш ли к'во ве,остави малко да пуша.
Многократно съм палил цигара наобратно и
съм губил щастието да я вкуся безвъзвратно,
но веднъж не пуши четири дни и Яжо се преви,
Обожавам да дърпам и не говоря за треви.
Точно затова сега сърцето ми се пръска,
'щото скъсах цигарите след 7-годишна връзка,
т'ва беше постъпка дръзка и лошо си изпатих,
като смисъла в живота ми
по дяволите пратих,
всичко се обезмисли.
Ставам и се чудя,какво да правя всяка сутрин като се събудя,
не ми помагат дъвки и на съвети слушането,
чикиите омръзват,но не и тютюнопушенето.
Не ти се ходи по барчета да сърбаш кафета,
ебал съм го,предавам се,предавам таз' щафета.
Някакси издържах и един ден по здрач,
гордо пред всички си обявих за непушач.
И така две години и пуста орисия,
почнах да паля цигари като се напия.
Не бива да се пуши,но забравих всички доводи,
исках да опъвам и само си търсех поводи.
Сега съм на ръба и съвестта ми не ме слуша,
приятели мои,молете се да не пропуша!
