Гледай видеото
Оригинален текст
Очила Версаче, "Коничиуа" така че,
ще те разплача като си разкрачена по този начин.
Светът е сив и съвсем сам. Не съм щастлив, берем срам.
Губя думи от парфюми на Ив Сен Лоран.
Чартера ми пристига, характера се надига
на екипажа щом покажа златната си верига.
Летя на високо, на ниско не ми се слиза
и ризата ми струва колкото портрет на Мона Лиза,
но нали за това копнеем - богато да живеем,
когато шампанско леем, простовато да се смеем.
Ще успеем да се слеем и със хайлайфа.
Ай хвани ме, че залитам и ми се драйфа.
'Кви джакузита бе, олимпийски басейни,
като медузи, путки с голи бузи, плуват викат пенис!
Сутиените са забранени, 'тей че заповядай
подредени sа жените, до която искаш сядай
Умрял от студ, Royal Salute,
чашата пълна, а скоча е доста отлежал и лют.
Не изплащам на вноски белите камъни "Сваровски",
имам доходи постни и строги бизнес обноски,
но трябва някои да ме брани, затова имам охрани.
Аз съм тоя `дет ги храни, да ме пазят са събрани.
Ако имаш нещо против мойта бизнес авантюра,
четири телета ще ти слеят зъбите с бордюра.
Красоти, пари и блясък, нямат недостатък всякакви
жени ми дават тласък, къпя се във златен пясък.
Всички хора ме познават и от мене се страхуват,
малцина ме уважават, повечето се преструват.
Аз съм бизнесмен!
Тука сега трябва да има някакъв - припев, който да си пасва,
но този припев във главата ми въобще не се вясва!
Аз съм беден и вреден, навсякъде съм последен,
от три години разведен, даже нямах и месец меден.
Бройкам жълти стотинки, нищо не мога да ти сторя
с девойки от порно снимки единствено си говоря.
Че когато си добричък ти се връща - Не е вярно!
Всеки ме прецаква колкото се може по коварно.
Зимата съм без парно. Да мръзна ми омръзна.
Пари да открадна никога няма дори да дръзна.
Имам силно достойнство и най-доброто ми свойство
е да показвам в трудните моменти мъжкото геройство.
Затънал до гуша, във киша трудно се диша,
във миша дупка живея, виж я, как да я опиша?
Трапезата ми е празна, имам теза безобразна,
че мизерията и бедността са напаст заразна.
Жена ми беше права, че ще я закъсам здравата.
Все по трудно става, май ще сменяме държавата.
Не ми се става сутрин, като се събудя,
докога така се чудя, като грешен дявол ще се трудя.
Разума си губя и надеждите умряха,
доходите мои спряха и къркори ми стомаха.
Богат татко, беден татко! Вече се усмихвам рядко,
скъсаните ми джобове виждат някой лев за кратко.
Опитвам да не мисля - за житейския си път,
'щото най-пропадналите хора по него вървят.
На ръба съм на бездна, любовта е полезна,
но с течения на обстоятелствата тя изчезна.
Косата ми побеля едва на трийсет години,
под очите сенки сини, всички хора са гадини.
Аз съм никой!
