Чао Фелиша

Генерация "Y" - един от последните,
бутам се все да помагам на бедните,
яките работи ставали бавно,
за'тва постоянно лежа водоравно.
Не бачкам на частно или на държавно,
седя си и си съществувам безславно.
К'ва меланхолия, боли ма голия,
липсва ми воля, но не своеволия,
Наща околия, бедност заколи я,
измъчват ме честите ми главоболия.
Не съм Eminem и не прая freestyle-и,
в лицето си виждам ужасни детайли.
Драма ме погна, не мога да смогна
да си помогна ,но ти не се трогна,
ти го превъзмогна и после ще скивате-
тепърва аз идвам, а вий си отивате.
Свивате цирка и "Чао Фелиша"
идва бакшиша, ай после ще пиша,
достатъчно време съм ял каиша,
след 30 цигари знай мъчно се диша.
Нямам към никого никакъв дълг,
карат ме да се нацепя кат' Хълк,
но Хълк е дивак като вълк единак.
-Смяташ ли да ги взривиш?
-Еми как!
Тука навсякъде лъха на пръднато,
да ме нареждаш е най-безрасъдното,
влизам в супера-бахти оскъдното,
три касиерки блуждаят в отвъдното.
Може би леко си бесен, хвърля ти сянка секвоя,
даже без да пусна песен всяка година е моя!

Искам Ирена Казакова-
най-красивата водеща раждана някога,
обаче реагирам прибързано
щот' момичето май е обвързано.
-Явка, ко мислиш за този и онзи?
-Мисля си да емигрирам в Суонзи.
Хиляди клипове снимат в Бояна,
направо се чудя къде да се дяна.
С пръсти в моите рани натискат,
не съм хомофоб, ма да мислят квот искат.
Да тача ли фен, койт' не ме уважава
и не само т'ва, ами ме унижава?
Съжалявам, но тва не е фен,
свойто щастие той го изисква от мен
-Не ма ебе к'о ти е. Пускай песни
Бахти, язък, че се водим известни,
лъжа колегите си, че ме кефят,
надявам се само да не се усетят,
улични лампи в лицето ми светят,
повтарят се драми и ще се потретят.
Казвам, че си като цяло страхотен,
но всъщност те мисля за малограмотен.
Аз и страха ми сме двама нещастника,
той-извършителят, аз-съучастникът.
Като се раждах си спомням-излизам
и ко да видя - А комунизъм,
точно две седмици и го свалиха,
стари тирани с нови смениха.
Знаеш какво съм-човек нескопосан,
кокос захаросан, не питай с кого съм.
Ядосан съм че ми отказа сикиша,
не ме търси повече. Чао фелиша.
Чао Фелиша. Чао Фелиша.

Мазни усмивки и празни ласкателства
лесно създават опасни приятелства,
аз съм си патил с тва,
за доказателства ползвам душевните си издевателства.
Отсъствам и пак недоволни са,
а аз обикалям от болница в болница.
Отвътре-горещ, а отвънка-студен като термос,
живея в стара модерност.
Обичам семейството си безрезервно,
няма причина, а пак ми е нервно.
Чуждата глупост ума ми ограбва,
не искам да ставам лайняр, ма ще трябва,
Мислех Muay Thai или бокс да тренирам,
зако кат' и ся мога та нокаутирам.
Базикам са! От боища не разбирам,
за сметка на т'ва пък за путки умирам.
Но как не я гръмна в гъза с двуцевка,
кат' аз съм двулевка, а тя е столевка.
С жените, авери, бъдете на щрек,
щото раждат и после замязват на Шрек.
Путките пушат трева упоени,
а после си снимат очите червени,
снимат глави, снимат масури.
Ах, че са готини! Ах, че са щури!
В т'ва нямало нищо нередно,
мразих ви като погледнах последно.
Искреността да я търсиш с фенер
то и аз с непознатите съм лицемер.
Боли ма целия, кви са ми никви,
мухи обитават им празните тикви.
Моето мнение спря да се чува,
най-добре е така ми се струва!

Чао Фелиша.
Голям Юс.
Варна 2017.
ЕБЕТЕ СИ ПУТКАТА МАЙНА СЕЛСКА