Оригинален текст
Все по-често оставам сама
и обикнах така самотата
Мразя през тази врата
Да влиза шума в тишината !
Всеки миг на остатъчен зов
го затварям дълбоко и скрито
Тишината на топлата нощ
ме отвежда далеч в дълбините…
Там, в дебрите на старата душа
едно магично случване изгрява
И щастие, и зрялост и тъга
В едно от радост заблестяват…
(04.03.24)