Гледай видеото
Оригинален текст
Ти мене стария богомил послушай – убий дявола, сам дявол не ставай....сам дявол не ставай.
Когато се запознахме още не се вълнувах от тези неща,
бях малък, пък и тя беше голям залък за моята уста,
тогава не и обърнах внимание и тя не обърна внимание на мене,
по-късно щяхме да разбереме, че един за друг сме родени.
Рядко я виждах на живо само когато беше с баща ми,
но често я даваха на екрана в разни филми, реклами,
В началото винаги ходеше облечена в зелено,
С годините реших, че трябва да я имам непременно.
Имаше и период, в който обичаше да носи жълто,
Качи и някои нули, но това не беше за дълго,
Накрая реши, че бежавият цвят най-много и отива,
когато говори всички я слушат, но иначе е мълчалива.
И ето, че чукнах петнайсет и влязох в гимназия,
сдобих се с нови познати, в нови води започнах да газя,
в час по история разбрах, че корените и идат от Азия ,
Пътят към нея открих и тя вече не беше фантазия.
Като на шега започнах да продавам няк’ви боклуци,
Първо джитках на дребно, после на цели буци,
Не след дълго тя за пръв път при мене дойде,
С нея всичко беше лесно и аз се чувствах добре,
Беше толкова сладко, но по дяволите толкова кратко,
Знаех, че пак при мен ще идва, но ще бъде рядко.
Разбрах, че малкия бизнес трябва да разширя
И ето ме в следващия момент вече парче порцелан държа.
Поискано-направено, поръчано-продадено
и за доволни GSM-и всичко беше крадено,
Въртях всяк’ви далавери, бършех всяк’ви рибоци,
Само да увелича обема на моите парични потоци.
И тя беше с мен – беше повече от всякога,
а аз се променях бавно и забравях кой съм бил някога,
Дрога, алкохол и кучки – всичко беше яко,
В следа от блясъка затъвах в шибаното блато,
Приех опасната оферта без да мисля много,
Да хвана пистолет за мен не беше вече нещо ново
И беше писано: „Никой не остава сух в пороя”,
а тя ми шепне „Направи го, и ще бъда вечно твоя”.
И ето ме скрит в сянката, с качулка на главата,
желязо в ръката, изстрел в тъмнината,
лицето видях, очите познах, но късно – кръвта бе пролята,
Да убия брат си в грешка, проклет от съдбата,
С най-големия грях, като Каин, сина на Ева,
Душата си на дявола продадох за банкнота от 50 лв.
Всички имаме нужда от пари, за да живеем или по-добре да кажа, всички имаме нужда от пари, за да оцелеем, но когато имаме пари, искаме повече пари, за да живеем по-добре. В това няма нищо странно, защото това е една от чертите на човешкото същество – алчност, но има неща, които в своята алчност никога не трябва да забравяме и едно от тях е това, че има неща, които никога не трябва да продаваме. На първо място - никога не продавай семейството си,
никога не продавай приятелите си,
никога не продавай принципите си,
никога не продавай себе си и своята същност,
никога не продавай гордостта на България.