Оригинален текст
Всеки говори за своето душевно
състояние намира оправдание
отвлича твоето внимание и те
вкарва във калта чак губиш
самообладние от тук на татека
затъваш на всяка твоя крачка ще
се спъваш ти потъваш как да се
измъкнеш мозъка си ти напъваш
и докато осетиш ти човече нямаш нищо хубаво вече
мечтите ти отиват все по на далече питаш се
какво да направиш,много просто всичко лошо
да забравиш от този ад да се избавиш усмифката
си да оставиш,оставиш,оставиш
Не се оплаквай, небъди като тях
и без страх и огризения
вярвай в твоите съмнения
налагаи твоите решения
вземи се в руце в огледало
погледни твоето лице и ти ли
като тях с камено сърце
трудно е да си различе към
искушенията безразличен
светът трагичен трагикомичен
апътичен,критичен,личен
Припев:
Защо трябва да се сливаш
със тълпата?
Защо трябва винаги да си на
хората в краката?
Защо непоемеш сам по пътя на
съдбата?
Защо, защо?
Защо тябва да се сливаш със тулпата
да бъдеш преебан
такаче по-добре живей със самотата,
защото няма начин от
себе си да бъдеш изигран.
Знай на никой да не се доверяваш,
ако го направиш ще съжеляваш.
Недей като другите интриги да
въриш,ако в лъжа те хванат
виновен да мълчиш.
Не виждаш ли,че в днещно време
всеки иска нещо да ти вземе,
това е бреме,но на кой за теб
му дреме,просто трябва реалноста да се приеме.
Услуги на никой неправи за
тях забрави щастието намери
във някой,който на теб държи
Никой незнае как,кога и каде
няма и да разбере(тове е тайна).
Защо непопиташ твоето сърце
и неопиташ другия да разбере?
Припев: (x4)