Оригинален текст
музика:Тончо Русев
стихове:Евтим Евтимов
Всяко лято свиреха щурчетата,
свиреха ли, свиреха за мен -
песните, събрани от полето
и от огъня на летен ден.
Цигулките сега ги няма
и така е тихо у дома.
Бяха тук, когато вечер мама
носеше с мотиката земя.
Земния ли син у мен изстина
или нещо вече се руши,
та едно щурче поне не мина
мойта тишина да проглуши.
Равнината ли не знам да любя,
грейнала от песни и звънци?
Страшно е, че моя дом загуби
своите най-искрени певци.
И душата ми за миг изстина.
Помогни ми, майчице-земя.
Ах, как искам да се върнат
полските щурчета у дома.