Гледай видеото
Оригинален текст
Тихо отмина дългия ден, блесват звездите близо до мен,
бавно пристъпва мрака в нощта, със самотата вървя под ръка.
Колко сезони двама вървим, със самотата често не спим
и си говорим просто така, за теб любов, за любовта.
Припев:
Ти си стихия, а също бяла пролет,
черна магия и болка невъзможна, ти, ти си лед, жарава, огън, ти.
Много научих и преживях, срещи, раздели аз не броях,
просто пътувах отново и пак, лодката в океана, тя търси бряг.
И се събират някога нали, за цяла вечност, или за миг,
и това научих аз до сега, за теб любов, за любовта.
Защото:
Припев:
Ти си стихия, а също бяла пролет, черна магия и болка невъзможна.
Припев:(x2)
Ти си стихия.