Гледай видеото
От Сан Франциско до една обезлюдена Америка
Оригинален текст
Усмихната снимка с дъх на море, това ми остана от лятото с теб,
не ми се обади, а уж обеща, знам, знам, знам, по-добре е така.
А помня още онези нощи и твоите устни, сънувам още ръцете ни преплетени,
очи затварям и си представям оранжев залез и морски бряг и те усещам до мене пак, до мене пак.
В сърцето ти вече сезонът е друг, остана далече и лято, и юг,
и нямаш представа как някой сега мисли си за тебе с тъга.
А помня още онези нощи и твоите устни, сънувам още ръцете ни преплетени,
очи затварям и си представям че пак е лято и пак сме там, а ти за мене тъгуваш ли? Не знам, не знам.(x2)
А ти за мене тъгуваш ли? Не знам, не знам.(x3)