Гледай видеото
Оригинален текст
Сбогом, Мария, остана ти до слънцето, зад планината събудена от сън,
сбогом, Мария, аз тръгвам, вече съмва се, над долината се чува ранен звън.
Сбогом, Мария, ти не плачи на тръгване, аз ще се върна с войнишкото писмо
и ще целувам косите ти до съмване, макар невидим до твоето легло.
Сбогом, Мария, Мария, Мария, аз ще се върна след 700 дни
и ще попитам за мойта Мария, още ли вярва в нашите мечти?
Сбогом, Мария, аз зная много плакали за тез момчета тръгнали на път,
сбогом, Мария, но малко са дочакали войника прашен в своя роден кът.
Сбогом, Мария, Мария, Мария, аз ще се върна след 700 дни
и ще попитам за мойта Мария, още ли вярва в нашите мечти?
Сбогом, Мария, ти не плачи на тръгване, аз ще се върна с войнишкото писмо
и ще целувам косите ти до съмване, макар невидим до твоето легло.
Сбогом, Мария, аз зная много плакали за тез момчета тръгнали на път,
сбогом, Мария, но малко са дочакали войника прашен в своя роден кът.
Сбогом, Мария, остана ти до слънцето, зад планината събудена от сън,
сбогом, Мария, аз тръгвам, вече съмва се, над долината се чува ранен звън.