Гледай видеото
Оригинален текст
музика:Тончо Русев
стихове:Ваньо Вълчев
Аз се връщам в тоя град и диря,
Момчето, босоногото, което,
Под синята смокиня вечер свири,
Един напев, научен край морето.
Не мога да го срещна, то се крие,
В изчезналите къщи и години.
Морето вече други брегове ли мие?
Изсъхна ли най-синята смокиня?
Неусетно така, като тиха река
Идва тя, идва нашата есен.
Малко тъжен вървиш, но у теб
току виж,
прозвучи детски весела песен.
Вратите са заключени отдавна,
Прозорците са вече ослепели...
И ме познават някак много бавно,
Връстниците, отдавна посребрени.
Изпиваме по чаша тъмно вино
И всеки в свой отминал миг се взира.
А чуваме под синята смокиня,
Едно хлапе позната песен пак да свири...