Гледай видеото
Оригинален текст
Не страдам че те няма, а че стените викат,
ударени камбани без да ги чуе никой.
От твоя глас не страдам, от думи премълчани,
защото всяка радост заплащам с много рани.
И радвам се че дишаш, но без да знам къде си,
по въздуха ти пиша, до твойта неизвестност.
Живея с тази лудост, с която те обичам,
не ме боли от удар, боли от самота.