Гледай видеото
Оригинален текст
Мина лятото, свърши се вече
всеки жест, всяка ласка и спомен,
но защо, но защо тази вечер
аз при тебе се връщам бездомен.
Аз ръцете си плахо протягам,
че да моля за обич не смея,
но къде, но къде да избягам,
щом разбирам чрез теб аз живея.
Мина лятото колко фалшиво
пеят вън окъснелите птици,
ала връщат ми нещо красиво -
две чудесни, две топли зеници.
Мина лятото, сякаш сънувам,
че потъвам в очите ти мили
и ръцете ти нежно сънувам,
своя огън за мен съхранили.
И заслушан във твоите стъпки,
устремени към мене във мрака,
пак се раждат вълшебните тръпки,
че потребен си, някой те чака!