Гледай видеото
Оригинален текст
Не се научих до днес до късно да спя и да не се надбягвам с деня,
и все бързам, и все време нямам, и живота сам си го усложнявам.
Пак се хвърлям напред, пак до минута зает,
пак луд и готов да си счупя главата в този моя живот.
И всеки ден чакам, и чакам да помъдрея, и по-полека да живея,
никакви нерви да не пилея и да дозирам всяко чувство в мен променен.
От понеделник или все някой ден, укротен някой ден, това не вярвам да се случи на мен.
До края ще остана такъв, редовно неспокоен и луд,
но щастлив да чувствам всеки миг живота си жив, живота си жив.
И всеки ден чакам, и чакам да помъдрея, и по-полека да живея,
никакви нерви да не пилея и да дозирам всяко чувство в мен променен.
От понеделник или все някой ден, от любов уморен, това не вярвам да се случи на мен.
Укротен, подреден, това не вярвам да се случи на мен,
от любов уморен, това не вярвам да се случи на мен, на мен.