Гледай видеото
Последната вечеря на десет мъже, осъдени на смърт
Оригинален текст
Този град в който аз съм роден, за мнозина навярно е скучен,
разпиляваш се ден подир ден, просто няма какво да се случи.(x2)
Тук трамвайни коли не звънят и реклами неонови няма,
тук в тъмно започва денят и завършва с Първа програма.(x2)
Ала все пак и тук хора раждат се, дишат, мечтаят,
в тревоги и слънчеви дни подир своето щастие бягат.
Да така е в малкия град, този град старомоден и скучен
в който друго освен да се влюбиш, просто няма какво да се случи.(x2)