Гледай видеото
Оригинален текст
Беше твойто синьо лято на брега на любовта,
как боли сега когато замириса навън есента.
Иде време да отплаваш, да оставиш любовта
и кого ли заблуждаваш че отдавна си свикнал с това?
Платната вдигаш пак, а ти се плаче знам,за красивото момиче
дето страшно те обича и те гледа с безкрайна тъга.
Ще те дочака ли? Ще те посрещне ли? Да я молиш нямаш право,
по-добре да те забрави, щом да плаваш е твоята съдба.
Ти не можеш без морето, ти на вятъра си брат,
но дълбоко в сърцето си мечтаеш за дом и за бряг.
Платната вдигаш пак, а ти се плаче знам, за красивото момиче
дето страшно те обича и остава без теб на брега.
Платната вдигаш пак, а ти се плаче знам, за красивото момиче
дето страшно те обича и те гледа с безкрайна тъга.
Ще те дочака ли? Ще те посрещне ли? Да я молиш нямаш право,
по-добре да те забрави, щом да плаваш е твоята съдба.
И отново, и отново си най-свободният като вятъра, най-самотният мъж на света,
морето на живота просто трябва да преплуваш докрай, попътен вятър моряко.