Оригинален текст
Да си вземем сбогом с онази любов без която никак не можем,
не е лесно, не е лесно у дома да се връщаш, да се връщаш бездомен.
Спи булевардът след дългия ден, спят уморени тротоарите пусти,
под ръка аз вървя с подранилата зима и събирам своите чувства.
И все по-далече, и все по-назад, стъпки остават, остават зад мене,
и от просяк по-беден, и от крал по-богат аз вървя и раздавам надежда.
Да си вземем сбогом с онази любов без която никак не можем,
не е лесно, не е лесно у дома да се връщаш, да се връщаш бездомен.
И все по-далече, и все по-назад, стъпки остават, остават зад мене,
и от просяк по-беден, и от крал по-богат аз вървя и раздавам надежда.
И събирам, раздавам дори не броя своите срещи в града милионен,
аз вървя, за да търся в теб любовта, любовта, без която не можем.