Гледай видеото
Оригинален текст
Изглежда снощи е валяло дъжд
и затова са весели дърветата,
и парка - винаги един и същ -
със хиляди листа и капки свети.
На пейката седи пазача глух.
Ще бъде смешно, ако го запитам
дали е чул, когато ти със друг
си минала под здрача и звездите.
Не се страхувай, няма да съм лош
и ще ти разкажа (тихо) но на себе си
защо се разделихме и защо
днес пак съм уморен и малко бледен.
Сънувахме ли? Свиреше щурец
и всяка дума беше тъй ненужна.
Студени бяха своите ръце,
а устните - затворени и чужди.
И някак изведнъж за миг разбрах
смеха горчив и погледа далечен.
Наоколо бе мрак и пустота:
аз знаех, че не ме обичаш вече.
Сега съм сам, но тъй е по-добре.
Разбирам всичко и не те осъждам.
Вървя замислен в пролетния ден
и може би съм тъжен...