Оригинален текст
български текст: Мариета Ангелова
Закъснели обещания са очите на нощта.
Ти мълчиш като признание,
в дъжда си тръгва любовта…
Търсиш думи за сбогуване,
а от думи няма нужда.
За последно се целуваме
и ти си тръгваш друга - вече чужда.
Ако времето лекува, нека мен не ме щади,
а да спре мига, във който бавно тръгваш ти -
още нещо да ти кажа, за последно да ти кажа
как ми липсваш, как ми липсваш.
Казват времето лекува - не, не вярвам на това.
Виждам само теб, обърна ли назад глава.
И каквото и да правя нито мога, нито ще забравя,
как ми липсваш, как ми липсваш...
Дълги нощи и самотни дни…
Как ми липсва всичко твое…
А колко исках да си пак до мен,
след тебе всичко е измислица.
…
Колко нежност има в тази нощ,
а аз заспивам без любов…