Гледай видеото
Оригинален текст
Колко дълго чаках птиците
да се слеят с вечността...
А животът бавно скита се
влюбен в свойта суета...
Като птица отлетя от мен
и отрони се брега...
На един живот от теб роден
ослепял от самота...
Всеки спомен има минало,
но къде е то, къде?
А съдбата, млада циганка,
от душите ни краде...
Аз те пазя във душата си
небето цяло скрила...
И от вятъра понесен
милвам твоите крила...
Отлетя...
сякаш сън.
сякаш полъх от случайна нежност пак,
любовта, чака вън,
като сянка на една надежда, пак.
Всеки жест трепти самотен,
като лист в прахта отронен...
Отлетя!
И мълчи.
Онемял от болка е простора там,
тъй далеч от брега...
Плува в багри моя светъл спомен там.
И душата уморена търси дом,
търси цялата ти обич да прости
всеки грях.
Както само ти прощаваш,
както само ти обичаш,
само ти...
Бързат хора взели влакове,
забравили скръбта...
И препуска необяздена, красива младостта.
Колко болки е оставила
с пречупени крила...
В дързостта си само птиците
носят вечна любовта...
Отлетя...
Само ти
можеш с дъх света да сгрееш...
Как боли! Вечността!
Взе душата ми със тебе...
Само ти
можеш къс небе за мен да приютиш...
Да останем в него само
аз и ти, с вечността.
Там където спи луната,
там където спят звездите...
Отлетя!
И прости.
И боли.
Как да върна твоя поглед?
Как разбран?
Младостта, любовта...
Да останат с мен за спомен...
Само ти...
Можеш вятъра да върнеш,
с него в сън да ме прегърнеш...
Само ти!
участва в албуми: Веселин Маринов - Горчиво вино (2000)
естрада