Гледай видеото
Оригинален текст
Безпътен вятърът подгони вълни разбудени в морето,
а над безбрежните простори изгревът очи отвори и взор отправи надалеко.
И литна утро морно, бяло, на чайките с крилете леки,
мъгла повдигна наметало над бряг скалист и пуст навеки.
Припев:
И като в сън, две стъпки боси оставят в пясъка следи,
в спомените ми вървят сами назад в години златокоси през детството и моите мечти.
И бяла лодка в тишината детски спомени пробуди,
с морен трепет на веслата, притихнал шепот изумруден.
Припев:
В спомените ми вървят сами назад в години златокоси през детството, през детството, през детството и моите мечти.