Гледай видеото
Оригинален текст
Беше месец май, мъничка калинка кацна върху моята ръка
и по обичай нашенски, старинен, питах я за своята съдба.
Има ли за мен щастие човешко? Сам ли ще се скитам по света?
В утрешния ден чака ли ме нещо ново и красиво в любовта?(x2)
Припев:(x2)
Ден след ден минават дните, времето лети, не пита, искам или не да остарея,
сняг вали, вали в косите и отново сам се скитам, и отново песните си пея.
Питаш ли ме ти как се чувствам вечер щом угаснат всички светлини?
Хорските врати хлопнат ли се вече и гласът ми спрял е да звучи?
Пак оставам сам с мойта орисия вечно да се скитам по света,
обич да раздам, после да изпия чашата на своята съдба.(x2)
Сняг вали, вали в косите и отново сам се скитам, и ще продължа за вас да пея.