Гледай видеото
Оригинален текст
Късен гларус над нас прелетя, бързи спомени в мрака препуснаха
и подирихме пак любовта в топлината на устните, но намерихме само една тишина.
Беше тихо в наште сърца, беше тихо в очите притворени
и стояхме с тъжни лица, и се вслушвахме в спомена, но дочувахме само една тишина.
В нощта птица пак лети,
в нощта тихо тъгуваме аз и ти.
Над морето изгрява деня и блестят върховете на мачтите,
кораб вдига отново платна да отплува с вятъра, а в платната белее една тишина..