Оригинален текст
Бяла Калина ходеше по сини-бели камъни,
по сини-бели камъни, дребни си сълзи ронеше.
Дребни си сълзи ронеше и любето си молеше.
Не ходи любе, не ходи долу ми тамън на дола,
път мене тука оставяш, дюкяни да ти наглявам.(x2)
Мене ми любе омръзна чирашки ризи да пера,
чирашки ризи да пера, жълти алтъни да броя.
Жълти алтъни да броя, сама във вкъщи да стоя.
