Оригинален текст
Чакам те, чакам либе у нас да дойдеш,
у нас да дойдеш либе ле, до мене да седнеш.
Там да те видят либе моите роднини,
кат сме си лика двама либе, лика и прилика.
Сърце ми плаче либе, душа ми страда,
като те гледам либе ле, до други да седиш.
Недей тъгувай либе, недей ревнува,
любовта е сладка либе, ревността горчи.
Йордана на двори седеше стара мале,
бяла дантела плетеше, (x2)
бяла дантела плетеше мале
и на майка си думаше: (x2)
"Стани ми дарове извади стара мале,
дарове вино тъкани,
та ги на двори изкарай мале,
кога ми любе минава." (x2)
